Онлайн търговията: продажби за близо 4 млрд. на година, а е пълно с нарушения
КЗК стартира да прави секторен разбор на продажбите през интернет, с цел да види кой кой е на този пазар
Само месец откакто Национална агенция за приходите стартира осведомителна акция за онлайн търговията, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също се прицели в този пазар. Според нейно решение отпреди няколко дни антимонополистите ще вършат секторен разбор на онлайн пазара, което значи, че ще се дефинира кои са тъкмо онлайн пазарите, кой какъв дял има от тях и какви са процентите, над които ще се счита, че някой има господстващо състояние. Това значи и че върху такива компании ще има по-подробни наблюдения дали не правят действия, които опонират на конкуренцията.
Върху документа евентуално ще се работи най-малко половин година. В закона няма период за довеждане докрай на целия разбор, този за горивата да вземем за пример беше изготвян в продължение на цяла година.
Още от предварителното изследване обаче излиза, че в онлайн търговията е цялостно с нарушавания на антимонополното законодателство. Има да вземем за пример доста неразрешени съглашения сред дистрибутори и търговци, при които един дистрибутор дава една и съща стока на физически и на онлайн магазини, само че дефинира разнообразни отстъпки, които са по-ниски за продажба по интернет, т.е. ощетява онлайн търговците.
Един от образците, които дава Комисия за защита на конкуренцията, е за неразрешено съглашение сред дистрибутор и онлайн търговци. Например една стока – в тази ситуация помпа за кърма, се предлага и на уеб страницата на дистрибутора, и в голям брой онлайн магазини. Те са се продавали на почти една и съща цена. Но в интервали на промоционални акции цената внезапно падала до една и съща стойност и на уеб страницата на дистрибутора, и на уеб страниците на онлайн търговците. Това може да се реализира единствено по един метод – в случай че има съглашение сред тях, а тъкмо такива съглашения са неразрешени от Закона за защита на конкуренцията.
Разследването на случая е лишило много време на Комисия за защита на конкуренцията и около него са открити противозаконни съглашения и за ред други бебешки артикули. В последна сметка санкцията е била 434 хиляди лева
Случаят е забавен и с това, че въпросният дистрибутор е провел и курсове за бременни, по време на които е събирал персонални данни за участничките. Те след това били употребявани, с цел да бъдат бомбардирани младите майки с онлайн реклами за всевъзможни бебешки артикули. Събирането на персонални данни с маркетингова цел е друго постоянно срещано нарушаване в онлайн търговията.
Пазаруването през интернет у нас към момента е надалеч от дяловете в доста други европейски страни, само че приблизителният му годишен оборот към този момент е към 4 милиарда лв. на година. Това стана ясно от наблюдаване, което Национална агенция за приходите направи предишния месец върху активността на пощите и куриерските компании. Тогава се оказа, че от началото на 2021 година до ноември у нас е имало 42 млн. колета, като сумата от натрапен платеж, заявена от куриерските компании, е 3,6 милиарда лева
Въпреки този огромен размер едвам през 2019 година у нас бе изработен указател на онлайн търговците, в който до ноември т.г. бяха регистрирани 23 хиляди онлайн магазина. Регистърът е обществен и дава опция на всеки консуматор да ревизира дали уеб сайтът, от който е почнал да купува нещо, се е самообявил, както и да ревизира кой е притежателят, с кого може да се свърже, от кое място се хоства уеб сайтът му и други детайлности.
Наскоро данъчните започнаха и разяснителна акция, чиято цел е да обясни на търговците кои продажби на артикули и услуги в интернет подлежат на облагане, да насърчи доброволното обявление на доходи, а на потребителите – по какъв начин да се ориентират при извършването на покупки в мрежата и по какъв начин да заобикалят съмнителни уеб сайтове.
Вече една трета от българите сред 19 и 74-годишна възраст са си купили най-малко един път нещо от интернет, като единствено допреди 3 години този дял е бил 16%, показват от Комисия за защита на конкуренцията в предварителното си изследване.
Най-много се купуват облекла и спортни артикули, на второ място идват обувките и аксесоарите, артикули зо дома и мебели, услуги по настаняване, билети за културни и спортни събития и така нататък
Над 80% от продажбите са от уеб сайтове, които са регистрирани и се поддържат от България, останалите са регистрирани в Европейски Съюз и напълно дребен дял – отвън общността.
Само месец откакто Национална агенция за приходите стартира осведомителна акция за онлайн търговията, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също се прицели в този пазар. Според нейно решение отпреди няколко дни антимонополистите ще вършат секторен разбор на онлайн пазара, което значи, че ще се дефинира кои са тъкмо онлайн пазарите, кой какъв дял има от тях и какви са процентите, над които ще се счита, че някой има господстващо състояние. Това значи и че върху такива компании ще има по-подробни наблюдения дали не правят действия, които опонират на конкуренцията.
Върху документа евентуално ще се работи най-малко половин година. В закона няма период за довеждане докрай на целия разбор, този за горивата да вземем за пример беше изготвян в продължение на цяла година.
Още от предварителното изследване обаче излиза, че в онлайн търговията е цялостно с нарушавания на антимонополното законодателство. Има да вземем за пример доста неразрешени съглашения сред дистрибутори и търговци, при които един дистрибутор дава една и съща стока на физически и на онлайн магазини, само че дефинира разнообразни отстъпки, които са по-ниски за продажба по интернет, т.е. ощетява онлайн търговците.
Един от образците, които дава Комисия за защита на конкуренцията, е за неразрешено съглашение сред дистрибутор и онлайн търговци. Например една стока – в тази ситуация помпа за кърма, се предлага и на уеб страницата на дистрибутора, и в голям брой онлайн магазини. Те са се продавали на почти една и съща цена. Но в интервали на промоционални акции цената внезапно падала до една и съща стойност и на уеб страницата на дистрибутора, и на уеб страниците на онлайн търговците. Това може да се реализира единствено по един метод – в случай че има съглашение сред тях, а тъкмо такива съглашения са неразрешени от Закона за защита на конкуренцията.
Разследването на случая е лишило много време на Комисия за защита на конкуренцията и около него са открити противозаконни съглашения и за ред други бебешки артикули. В последна сметка санкцията е била 434 хиляди лева
Случаят е забавен и с това, че въпросният дистрибутор е провел и курсове за бременни, по време на които е събирал персонални данни за участничките. Те след това били употребявани, с цел да бъдат бомбардирани младите майки с онлайн реклами за всевъзможни бебешки артикули. Събирането на персонални данни с маркетингова цел е друго постоянно срещано нарушаване в онлайн търговията.
Пазаруването през интернет у нас към момента е надалеч от дяловете в доста други европейски страни, само че приблизителният му годишен оборот към този момент е към 4 милиарда лв. на година. Това стана ясно от наблюдаване, което Национална агенция за приходите направи предишния месец върху активността на пощите и куриерските компании. Тогава се оказа, че от началото на 2021 година до ноември у нас е имало 42 млн. колета, като сумата от натрапен платеж, заявена от куриерските компании, е 3,6 милиарда лева
Въпреки този огромен размер едвам през 2019 година у нас бе изработен указател на онлайн търговците, в който до ноември т.г. бяха регистрирани 23 хиляди онлайн магазина. Регистърът е обществен и дава опция на всеки консуматор да ревизира дали уеб сайтът, от който е почнал да купува нещо, се е самообявил, както и да ревизира кой е притежателят, с кого може да се свърже, от кое място се хоства уеб сайтът му и други детайлности.
Наскоро данъчните започнаха и разяснителна акция, чиято цел е да обясни на търговците кои продажби на артикули и услуги в интернет подлежат на облагане, да насърчи доброволното обявление на доходи, а на потребителите – по какъв начин да се ориентират при извършването на покупки в мрежата и по какъв начин да заобикалят съмнителни уеб сайтове.
Вече една трета от българите сред 19 и 74-годишна възраст са си купили най-малко един път нещо от интернет, като единствено допреди 3 години този дял е бил 16%, показват от Комисия за защита на конкуренцията в предварителното си изследване.
Най-много се купуват облекла и спортни артикули, на второ място идват обувките и аксесоарите, артикули зо дома и мебели, услуги по настаняване, билети за културни и спортни събития и така нататък
Над 80% от продажбите са от уеб сайтове, които са регистрирани и се поддържат от България, останалите са регистрирани в Европейски Съюз и напълно дребен дял – отвън общността.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ